Уникално писмо до убиеца на Милен! Взрив в мрежата
Точно преди три години в злополука бе погубен журналистът Милен Цветков. Делото обаче продължава да се точи, Оказа се, че подсъдимият Кристиан Николов е под карантина, защото е с ковид.
Публикуваме с известни съкращения писмо на Мария Трайкова до Кристиан Николов, който опустоши колата на Милен Цветков и той загуби живота си:
-->
„ Писмото ми до теб, Кристиане!
Здравей, Кристиане! Аз съм Милен!
Пиша ти, с цел да ти кажа някои неща, които щях да кажа, в случай че бях оживял и имах опцията!
Пиша ти, тъй като не мога да приказвам!
На светофара, чакайки зелена светлина, ти ми лиши опцията да приказвам, да усещам, да мисля,да се боря, да обичам,да закрилям,да имам вяра,да се усмихвам!
И най -страшното, лиши ме от моите близки и деца! Та, в този момент и те не могат да ме чуят!
А им се желае, само че аз съм към момента тук и ще бодърствам над тях, както до в този момент!
Живях почтено и с горделивост! Аз бях свободен и елементарен човек! Имах своите неточности, истории, минало, горделивост, а в този момент нямам бъдеще, нямам през днешния ден! Трудно ми е да се примиря! Но, нямам избор и ще би трябвало да приема действителността.
Пиша ти, с цел да ти кажа, че тук се срещнах с доста нови другари, със същата, като моята орис!
Имена няма да ти споделям, тъй като няма да ми стигне деня! А нямам доста време, тъй като бързам, имам доста несвършени каузи, които би трябвало даизмисля по какъв начин да подредя!
Та, пиша ти, с цел да ти кажа, че доста ме заболя, усетих болката, макар адреналина и страха! Усетих, че няма да устоя! Глътнах си езика, въздухът ми спря, сърцето ми се пръсна, костите ми, като клони се прекършиха от силата на удара! Беше много страшно и злокобно!
Чакайки провиснал зелена светлина, усетих удара ти с цялата му свирепост, тежест и мощ! А звукът беше като гърмеж! Огласяше всяко кътче от моята душа, не бях чувал по-страшен тон до момента!
Беше ужасно! Помниш ли?
Ти по какъв начин си? Твоят мощен звяр те избави, нали? Радвам се, че си добре. И ти, и спътниците ти.
Обичаш рисковите чувства, нали? Аз също! Обичах и да се разхождам в планината, да прекарвам време с децат,на излети, на палатка на морето с другари и близки … Обичах природата, понякога дори самотата, по този начин се отърсвах от проблемите и подреждах мислите в главата!
Ами ти? Доколкото разбрах си движимост в доста неща! Познаваш Менделеевата таблица по-добре и от химик, тъй като си първокласен „ боец “! Ти май имаш различен метод да правиш живота си благополучен!
Няма да те осъждам, изборът е твой! Но този твой избор лиши живота ми, а това не те прави воин! Аз не те познавах! Ти може и да си ме мяркал от плазмения екран.
Аз бях там,за да работя,за да върша това,което обичам,да мисля, да дълбая, да диря справедливостта, да диря и да се боря за истината и за значимите неща. Не се опасявах нито от властта, нито от бедността!
Защото, благи ми Кристиане, бедността е материално положение, само че избирам липса на разкош и благоденствие, пред липса на разсъдък, усеща, съвест и достолепие!
Ти по какъв начин мислиш? Или сега ти е мъчно да мислиш? Кажи ми по какъв начин да ти оказа помощ?
Ще го направя, в случай че мога!
Ти не намерения за мен през оня празничен ден!
Но от този момент аз не спирам да мисля за теб! Чудя се, за какво? Мисля си дали реално осъзнаваш, че нямаше право! Дали виниш някого за това?
Дали виждаш пропуски в 22 годишната ти житейска орис?Дали можеш да заспиш умерено? Мдаа…
Питам се, ти къде беше до момента в който лежах на асфалта? Какво правеше в този миг?
Помисли ли за мен, или ровеше, с цел да покриеш следите, от твоето лекарство за щастие, обезпокоен?
Аз съм към този момент история, бъдеще за мене няма! Но не ме е жалост за мен, аз тебе скърбя!
Теб и Иван, Драган, Петкан, Юлиан и останалите девойки и момчета, които се друсат, за да се почувстват харесвани, велики, мечтани, да са ВИП!
За тези като теб, които почернят всекидневно, ежеминутно фамилии, които са от тебе и твоите приятели определени!
Знам, че ще се извиниш и даже подправено,но ще съжалиш! Ще търсиш страдание и прошка пред съда! Ще се кълнеш, че от през днешния ден ще мислиш и ще си с трезва глава! Ще плачеш, ще има сълзи и обещания гръмки! Ще се молиш този призрачен сън да свърши!
Ти ще излезеш някой ден! Надявам се да не е скоро, не през днешния ден, на следващия ден, или вдругиден! Не тази или другата година! Ще ми се да стоиш там най-малко до навършване на 50! Но надали, ти си късметлия, когато излезеш, ще имаш право да се реабилитираш!Ще имаш право да живееш! Право да се смееш!
Право, което ти ми лиши!
Защото Аз нямам право да видя синьото небе, не мога да кажа довиждане на тези, които обичам, не мога.
Публикуваме с известни съкращения писмо на Мария Трайкова до Кристиан Николов, който опустоши колата на Милен Цветков и той загуби живота си:
-->
„ Писмото ми до теб, Кристиане!
Здравей, Кристиане! Аз съм Милен!
Пиша ти, с цел да ти кажа някои неща, които щях да кажа, в случай че бях оживял и имах опцията!
Пиша ти, тъй като не мога да приказвам!
На светофара, чакайки зелена светлина, ти ми лиши опцията да приказвам, да усещам, да мисля,да се боря, да обичам,да закрилям,да имам вяра,да се усмихвам!
И най -страшното, лиши ме от моите близки и деца! Та, в този момент и те не могат да ме чуят!
А им се желае, само че аз съм към момента тук и ще бодърствам над тях, както до в този момент!
Живях почтено и с горделивост! Аз бях свободен и елементарен човек! Имах своите неточности, истории, минало, горделивост, а в този момент нямам бъдеще, нямам през днешния ден! Трудно ми е да се примиря! Но, нямам избор и ще би трябвало да приема действителността.
Пиша ти, с цел да ти кажа, че тук се срещнах с доста нови другари, със същата, като моята орис!
Имена няма да ти споделям, тъй като няма да ми стигне деня! А нямам доста време, тъй като бързам, имам доста несвършени каузи, които би трябвало даизмисля по какъв начин да подредя!
Та, пиша ти, с цел да ти кажа, че доста ме заболя, усетих болката, макар адреналина и страха! Усетих, че няма да устоя! Глътнах си езика, въздухът ми спря, сърцето ми се пръсна, костите ми, като клони се прекършиха от силата на удара! Беше много страшно и злокобно!
Чакайки провиснал зелена светлина, усетих удара ти с цялата му свирепост, тежест и мощ! А звукът беше като гърмеж! Огласяше всяко кътче от моята душа, не бях чувал по-страшен тон до момента!
Беше ужасно! Помниш ли?
Ти по какъв начин си? Твоят мощен звяр те избави, нали? Радвам се, че си добре. И ти, и спътниците ти.
Обичаш рисковите чувства, нали? Аз също! Обичах и да се разхождам в планината, да прекарвам време с децат,на излети, на палатка на морето с другари и близки … Обичах природата, понякога дори самотата, по този начин се отърсвах от проблемите и подреждах мислите в главата!
Ами ти? Доколкото разбрах си движимост в доста неща! Познаваш Менделеевата таблица по-добре и от химик, тъй като си първокласен „ боец “! Ти май имаш различен метод да правиш живота си благополучен!
Няма да те осъждам, изборът е твой! Но този твой избор лиши живота ми, а това не те прави воин! Аз не те познавах! Ти може и да си ме мяркал от плазмения екран.
Аз бях там,за да работя,за да върша това,което обичам,да мисля, да дълбая, да диря справедливостта, да диря и да се боря за истината и за значимите неща. Не се опасявах нито от властта, нито от бедността!
Защото, благи ми Кристиане, бедността е материално положение, само че избирам липса на разкош и благоденствие, пред липса на разсъдък, усеща, съвест и достолепие!
Ти по какъв начин мислиш? Или сега ти е мъчно да мислиш? Кажи ми по какъв начин да ти оказа помощ?
Ще го направя, в случай че мога!
Ти не намерения за мен през оня празничен ден!
Но от този момент аз не спирам да мисля за теб! Чудя се, за какво? Мисля си дали реално осъзнаваш, че нямаше право! Дали виниш някого за това?
Дали виждаш пропуски в 22 годишната ти житейска орис?Дали можеш да заспиш умерено? Мдаа…
Питам се, ти къде беше до момента в който лежах на асфалта? Какво правеше в този миг?
Помисли ли за мен, или ровеше, с цел да покриеш следите, от твоето лекарство за щастие, обезпокоен?
Аз съм към този момент история, бъдеще за мене няма! Но не ме е жалост за мен, аз тебе скърбя!
Теб и Иван, Драган, Петкан, Юлиан и останалите девойки и момчета, които се друсат, за да се почувстват харесвани, велики, мечтани, да са ВИП!
За тези като теб, които почернят всекидневно, ежеминутно фамилии, които са от тебе и твоите приятели определени!
Знам, че ще се извиниш и даже подправено,но ще съжалиш! Ще търсиш страдание и прошка пред съда! Ще се кълнеш, че от през днешния ден ще мислиш и ще си с трезва глава! Ще плачеш, ще има сълзи и обещания гръмки! Ще се молиш този призрачен сън да свърши!
Ти ще излезеш някой ден! Надявам се да не е скоро, не през днешния ден, на следващия ден, или вдругиден! Не тази или другата година! Ще ми се да стоиш там най-малко до навършване на 50! Но надали, ти си късметлия, когато излезеш, ще имаш право да се реабилитираш!Ще имаш право да живееш! Право да се смееш!
Право, което ти ми лиши!
Защото Аз нямам право да видя синьото небе, не мога да кажа довиждане на тези, които обичам, не мога.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ